Баща ми е твърде стар ... Историята на едно 24-годишно момиче

„Здравей, татко, аз съм. Знам, че никога няма да прочетеш това, но искам да ти кажа някои неща. Понякога съм тъжна, че моите приятели имат това, което аз никога нямах.“ - така започва изповедта на Джорджина Тревор. В нея тя разказва за отношенията с баща си, за спомените с него и за последствията и травмите, които едно дете получава, когато има по-възрастен баща.

 

Когато Джорджина Тревор се ражда, баща й е на 68 години. Тя е едва на 15, когато той умира на 83-годишна възраст. Сега, когато е на 24 години, тя говори за спомените с баща си и осъзнава, че цялото й детство е било засенчено от страха, че ще го загуби значително рано.

 

Днес Джорджина работи в благотворителната организация "Fixers", която се занимава с проблемите на младите хора. Това я насърчава да създаде документалния филм "Когато съм на 64", за да насочи вниманиете на хората върху сериозните последствия, ако решат да стават родители в по-напреднала възраст.

 

„Татко ме чакаше пред училището, както винаги. Но този път изглеждаше по-странно. В детските ми очи той ми се видя подгърбен, изкривен. Бях само на шест, но знаех, че нещо нередно се случи тогава“ - така започва личната си история Джорджина, публикувана в английския вестник „Дейли мейл“:

 

"Почувствах се тъжна и инстинктивно хванах ръката на татко, за да му бъда опора. Аз, шестгодишната. Внезапно около нас се струпаха родителите на моите съученици, след това се появи и учителката ми.

 

Помня гласа й, когато звънна на мама по телефона: „Тюдор получи удар“ - не разбирах тогава какво значи това, но знаех, че не е хубаво.

 

Когато връщам лентата назад, осъзнавам какво усилие е струвало това на баща ми – да дойде до училището и да ме посрещне минути след като е получил удар. Той се възстанови след него, но беше първият удар от няколко последвали.

 

Последният му удар беше фатален. Тогава бях на 15.

 

Цялото ми детство беше засенчено от страха моят обичан татко да не умре. Бях измъчвана от страхове, че пътувайки, може да падне или пък ще се върна вкъщи, а той ще седи неподвижен на стола. Често, докато спи, се доближавах до него, за да се уверя, че диша.

 

Всяка нова цел я отбелязвах с изречения: „Нека татко да е жив до следващия ми доклад в училище“, „Моля те, Господи, не му позволявай да умре, преди да отида в средно училище.“

 

Имаше рационални причини за моите страхове: моят татко – Тюдор Тревор – е бил на 68 години, когато съм се родила.

 

Той беше баща на възрастта, на която бяха повечето дядовци на моите съученици и приятели. Това събуди сложна смесица от емоции в мен – от страх до срам, от чувство за закрила до гняв.

 

Майка ми Ребека била на 24 години – точно толкова, колкото съм съм аз в момента – срещнала баща ми и се омъжила за него. Той бил 38 години по-възрастен от нея. Вече разведен, с двама големи синове, той се пенсионирал от началното училище, където работил и където майка ми започвала като нов учител.

 

Не ми е трудно да си представя как мама се е влюбила в чаровния ми татко. Въпреки това никога не бих допуснала такава разлика във възрастта за себе си. Те наистина са били влюбени. Съдейки по снимките, малко преди да навърши 70, татко все още е изглеждал чаровен, харизматичен мъж, а майка ми с блясък в очите и с широка усмивка.

 

Винаги съм смятала, че предимствата да имаш по-възрастен баща е, че той те обича много, обръща ти повече внимание и е посветен на детето си. Такъв беше моят татко.

 

Когато аз и сестра ми бяхме малки, смятахме, че има нещо магическо в това само нашият баща да е пенсионер и да посвещава много часове в игри с нас.

 

Останалата част от историята прочетете в Dnes.bg

Автор: Ралица Солакова